"Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" на клас проф. Пламен Марков 25'
ТР Сфумато, Голяма сцена - 03.07, 18:30ч.
Част от Малък Сезон 2025
Автор: Том Стопард
Превод: Светла Манева
Режисьор: Слави Гергов
Сценография и костюми: Мера Денева, Косара Цветкова
Музика: Явор Намлиев
Участват: Самуил Сребрев, Самуил Горанов, Марин Апостолов, Матей Мичев, Борис Диков, Соня Пилатова, Николай Станоев, Любослава Маринова, Георги Алексиев, Виктор Димитров, Денислав Михалев
Извадете монета и я подхвърлете във въздуха. Ако се падне ези, подхвърлете я пак. Ако се падне пет пъти подред ези, навлизате в серия. Ако се падне десет пъти подред ези, тази серия става невероятна. Но ако се падне деветдесет и два пъти подред ези... това вече не е серия. Има нещо гнило.
Откога играем на ези-тура? Къде попаднахме? Кой от нас е Розенкранц и кой – Гилденстерн? Защо ни извикаха? Какво трябва да правим и кой, за бога, е Хамлет? В основата си това са въпроси, които, десетилетия по-рано, вече са отекнали от заглавието на една картина:
„Откъде идваме? Какво сме ние? Накъде отиваме?“
Щом за Пол Гоген, лежащ на екзотичен остров, не е имало отговор, какво остава за Розенкранц и Гилденстерн, които са захвърлени по средата на най-кръвожадната пиеса? Едни глави хвърчат във въздуха, докато други шпионират зад гоблена и ако твоята собствена глава ти е мила, изпълнявай това, което ти е казал Кралят! Дори когато то звучи нелепо…
Роз и Гил, както се обръща към тях Том Стопард, имат усещането, че са гости в пиесата „Хамлет“. Сякаш всеки друг можеше да бъде на тяхно място и сякаш те самите можеха повече. Но историята няма нужда от повече. Те трябва просто да умрат.
Вход Свободен!
