Ницше е писал, че в записките истината не се излага като философско разсъждение, а крещи от болка, защото само така истината може да се прояви. Затова и ние правим от текста представление - за да се случи, да се преживее, а не просто да се прочете.
“Подземният човек” слага пръст в собствената си рана, стига до пълно саморазобличаване, признава крайното си несъгласие с уредения свят и неговите закони, като не спестява личната си вина и безсилие. Спасение няма, освен ако откровената изповед не е спасение.
В предговора на “Тъй рече Заратустра” Ницше говори за “последния човек”. Той търси удобство, не смисъл, избягва страданието и риска, за него няма Бог, няма истина, няма цел, освен циничния комфорт, той живее дълго, но плитко. Като че ли Ницше описва съвременния човек.
Ние предлагаме среща на този съвременен човек с подземния и вярваме, че ефектът ще е най-малкото вълнуващ.
Стоян Радев
