Където спомените за идеи отиват да умрат
Самостоятелна изложба на Кристияна Митева
16 & 17 юли
ГАРАЖ
(for English scroll down)
Пакетчето от дъвки на дъното на чантата ти всеки ден се запознава с нова дребна реликва, която прибираш и изпращаш в света на псевдо-потребните цветни фрагменти на ежедневието като Плюшкин. „Това ще си го запазя за спомен”, казва вехтошаря във всеки от нас. А ще си спомниш ли някога отново?
В практиката си като графичен дизайнер, Кристияна Митева води невидима, но гръмогласна душевна борба с изоставянето на всички идеи, които ориентираната към услуги същина на професията ѝ често отхвърля. Изглежда, че колкото повече елементи събличаш от общото цяло, за да „изчистиш” дизайна, толкова по-доволен остава клиента в представите за собствената си визия. Къде отиват идеите ти, когато си принуден да се отървеш от тях?
Върху погрешно купени 100 вместо 20 филтъра за кафе, Кристияна колажира събирани през годините картички, писма, списания, спомени, опаковки, хартийки, надежди и блянове по миналото, което можеш да носиш всеки ден на гърба си, ако не знаеш как да пускаш. Без да искаш. Носталгията по щастливите моменти те прави склонен да се затрупваш с останки от тях.
Ако в реалността складираме всевъзможни физически форми на преживявания, които са оставили емоционален отпечатък върху нас, къде събираме родените от чиста искра на творческа енергия идеи, когато отказваме да ги пуснем, дори света да ги е отхвърлил? В епизод от предаването по TLC Вещомания: погребани живи, в чиста бяла стая на мисълта, или в куфар с тежък емоционален багаж за пътуванията на сърцето?
ГАРАЖ се превръща в лиминално пространство, където изпратените да умрат непотребни идеи срещат събираните, за да продължат живота си спомени. Нямаме ли всички едно кътче в мозъка, специално отредено за Чистилище на креативните ни импулси, които уж се трансформират в нова форма, но като при всеки процес на филтриране – оставят утайка?
⸻
Where Memories of Ideas Go to Die
A solo exhibition by Kristiyana Miteva
16 & 17 July
GARAZH
Obraztsov Dom
The gum packet at the bottom of your bag meets a new tiny relic every day – something small you pick up and send off to the world of pseudo-useful, colorful fragments of daily life, like a modern-day Plyushkin. “I’ll keep this for the memory,” says the hoarder inside each of us. But will you ever remember it again?
In her practice as a graphic designer, Kristiyana Miteva engages in an invisible but thunderous inner struggle with the abandonment of ideas – which the service-oriented nature of her profession often forces her to discard. It seems that the more elements you strip away to “clean up” the design, the more satisfied the client is with the image of their own clarity. But where do your ideas go when you’re forced to let them go?
On a mistakenly bought pack of 100 – instead of 20 – coffee filters, Kristiyana collages postcards, letters, magazines, memories, wrappers, scraps of paper, hopes and daydreams collected over the years: fragments of a past you could wear on your back every day if you didn’t know how to let go. Unintentionally. Nostalgia for happy moments makes you prone to bury yourself under their remains.
If we stockpile objects as evidence of what we’ve felt, where do we store the ideas born from pure creative spark – the ones we never gave up on, even if the world already had? In an episode of Hoarders: Buried Alive? In a pristine white thought-room? In a suitcase stuffed with emotional weight we drag from one heart-trip to the next?
GARAZH becomes a liminal space where ideas sent to die meet memories gathered to keep living. Don’t we all carry a corner of the brain reserved for the things that never quite made it? A personal filter. A place where, even if transformation happens, something always settles as residue.
Also check out other Exhibitions in Veliko tarnovo, Arts events in Veliko tarnovo, Trips & Adventurous Activities in Veliko tarnovo.
