Вече над един век от рождението на големия бразилски педагог и философ, Пауло Фрейре. Неговата „Педагогика на потиснатите“, публикувана за пръв път на испански език в размирната не само за Европа, но и за света, 1968 г., е в основата на педагогическата практика, която днес познаваме като „Критическа педагогика“. Спокойно може да се твърди, че работата на Фрейре не просто революционизира образованието, но най-напред нагласата, подхода, задачата пред учителя.
Днес, едва прекрачили отвъд пандемичната криза, засегнала особено отчетливо образованието, навлязохме в нова такава: мащабни военни действия и повсеместна милитаризация, прогресиращи социални и икономически неравенства, растяща инфлация, широкоразпространен глад, унищожителни суши и пожари, следвани от наводнения и урагани, резултат от драстичните климатични промени в световен мащаб. Най-тъжното – явната ни структурна неспособност да противостоим на болезнено бързо променящия се пред очите ни свят. Ставаме свидетели на това как деца нараняват деца, не само в молове и по улици, но и в училищата. Деца са и тези, които умират на фронта. Жестокостта на средата, в която се намираме, не просто допуска случващото се, но го поощряваща.
Като педагози, посветени на науката и знанието, на ценността на живота, но най-напред като хора, осъзнаващи индивидуалното си безсилие, имаме нелеката задача да инициираме онази колективна промяна, способна да ни отклони от ужаса, към който непоколебимо крачим. Целта ни следва да бъде – както твърди самият Фрейре – именно един по-справедлив, по-красив свят, обитаван от по-осъзнати и дейни, по-чувствителни човешки същества. Това видение е, смятаме ние, повече или по-малко незаобиколимо по протежение дългата история на професията ни и би следвало да е императив за всички, съвсем не единствено за учителите. Навярно нашите предшественици също са считали, подобно нас, че подобна нагласа е най-незаобиколима тъкмо „сега“, в тяхното „днес“. Някои от тях са били прави да го твърдят, други не, но едно е сигурно – заявявайки го в нашето днес ние няма как да сбъркаме. Унищожителните мащаби на задаващото се могат да бъдат надвити единствено от един мащабен отговор, почиващ на видение. И точно тук би трябвало да се намесим ние.
Клубът, който инициираме от ОЦ „Дон Кихот“, ще има за цел да запознае практикуващи и все още учащи се колеги с еманципативната педагогическа програма, най-общо позната под названието „критическа педагогика“. Той ще се събира веднъж на две седмици присъствено в пространството на центъра и втори – онлайн. Първата ни среща на 28. ноември 2025 г. ще бъде с по-скоро въвеждащ и организационен характер, като от следващата ще се ангажираме изрично със самата литература, работейки самостиятелно и групово с фундаменталния труд на Фрейре, задаващ формата и съдържанието на критическата педагогика. Иначе казано, всички останали срещи ще имат читателски и дискусионен формат.
Заниманията ни са замислени както за любопитните, така и за вече запознатите с педагогическия проект на Фрейре и неговите последователи. От най-голяма полза обаче – без съмнение благодарение и на всички участващи – те биха били за тези колеги, практикуващи в малки и/или маргинализирани училища и общности, както и за онези, на които тепърва им предстои да практикуват изобщо.
Запишете се предварително с лично съобщение тук или на имейл:
ZG9uICEgcXVpeG90ZSAhIGVkdSB8IGdtYWlsICEgY29t
You may also like the following events from Образователен център Дон Кихот: