„Уязвимост”— изложба на Петър Вълчев и вечерно арттерапевтично събитие на Елица Великова
9 октомври, 18.30 часа, Галерия Доза, София
Какво наричаме “сила”? И как изглежда уязвимостта? Нежността дали е слабост и да си без защити означава ли, че си беззащитен? Има ли еротична невинност? И дали въображението е място, на което отиваме, за да избягаме от реалността, или само там си припомняме кои сме в действителност?
Вечерният семинар „Уязвимост“ ви кани на дълбоко и интимно изследване на темата, вдъхновено от едноименния фотографски цикъл на Петър Вълчев. Това интерактивно събитие е покана да пристъпите в онова междинно място, където човекът и природата се оглеждат един в друг, където границите са прозрачни и дишащи, а всяко докосване е едновременно нежност и риск.
Чрез визуалния свят на изложбата “Уязвимост” на Петър Вълчев ще се потопим в пластовете на човешкото и природното, ще усетим крехките граници между вътрешното и външното, между кожата и завесата, между интимността и самотата. Ще разгледаме уязвимостта не като слабост, а като извор на творчество, свързаност и автентичност.
Събитието ще преплита разказа на автора с интерактивни моменти на преживяване през експресивни арттерапевтични модалности и отворено споделяне, за да можем заедно да открием своите „лични мостри“ — онези вътрешни архетипни елементи, които ни изграждат и ни подтикват да проявяваме себе си.
Ще говорим за темите, които изследва изложбата: връзката човек–природа, границите на тялото, еротичното и невинността, самотата и защитата, както и новите предизвикателства на изкуственото в нашия свят.
Тази вечер е покана да се срещнете със собствената си уязвимост — да я погледнете, да я докоснете и да я приемете като ценна съставка и единствената възможна свобода.
Дата: 9 октомври 2025
Час: 18:30-20.30
Място: Галерия “Доза”, ул. Цар Самуил 52
Вход: 60 лв.
⸻
Какво предлага събитието:
Чрез експресивна арттерапия, движение, писане и лично изследване ще тръгнем по нишката към собствените си архетипни елементи — нашите лични „мостри“, онези скрити фрагменти от вътрешния ни пейзаж, които оформят начина, по който обичаме, творим, пазим себе си и избираме да се откриваме пред другите.
Ще говорим за кожата като бариера и дом, за завесата, която крие и разкрива, за самотата, която понякога ни защитава. Ще се докоснем до еротичното като извор на живот, до тихите полета на болката и силата, до крехкия баланс между естественото и изкуственото в нашия свят.
Тази вечер няма да търсим отговори. Ще търсим усещането за нашата истина.
Ще оставим уязвимостта да ни води — и може би ще открием, че именно тя е най-чистата форма на свобода.
Семинар: 9 октомври от 18.30 до 20.30 часа в Галерия Доза, ул. Цар Самуил 52
Цена за участие: 60 лв
Местата са ограничени! Само с предварително записване!
Всички арт материали са предоставени, но участниците е нужно да донесат свой Дневник за писане.
За информация и записване:
aW5mbyB8IGFydHN0aGVyYXB5aW5zdGl0dXRlICEgYmc=
Тел. 0888802383
_______________
За водещите:
Петър Вълчев е роден в град София през 1988 година, но родният му град е подбалканският Пирдоп. Завършва НАТФИЗ с две специалности: кино и фотография.
През 2012 г. снима дебютния си филм като режисьор „Шшшт... Попей ми” (селектиран на фестивалите Skopje International Film Festival и Asterfest, Vilnius International Film Festival, Balkan Film and Food Festival), заедно с Андрей Волкашин.
През 2018 г. излиза документалният му филм “Монолог в антракта”. Филмът има повече от 40 световни премиери на едни от най-големите кинофестивали, 6 награди, между които за най-добър документален филм и 2 за най-добър монтаж.
През 2021 г. излиза новият му игрален късометражен филм “ЛЕКА НОЩ, ЛИЛИ” (ИКУЪЛ ООД, НФК, B2Y), където Петър е сценарист и режисьор. Филмът печели наградата за най-добър български късометражен филм на фестивала “IN THE PALECE”, което му дава пропуск към и възможност да се яви за селектиране на ОСКАРИТЕ през 2023.
Понастоящем Петър работи върху множество продукции, а последният му филм “И това е за тази Коледа” (2023) е отличен с множество награди на много фестивали по света.
Елица Великова има магистърска степен по Експресивна арт терапия от Швейцария и по психология от Великобритания.
Директор и създател на Институт за изкуство и терапия, София и водещ на семинари, обучения и терапевтични групи.
Специализирала е в широк спектър от психологически методи на работа, като лекуване на травми от детството, консултиране, семейна терапия, групи за себеизследване. Водила е семинари в редица страни в Европа, САЩ и Китай.
От 2004 г. работи с възрастни, деца и двойки, като използва методите на семейната терапия, системните семейни констелации, терапия на детски травми и експресивните изкуства в индивидуална и групова терапевтична работа.
За изложбата:
“УЯЗВИМОСТ”
Откриване: 30 септември, до 10 октомври
УЯЗВИМОСТ е началото на дълго авторово изследване, което води началото си до дълбините на несъзнаванато на самия му автор Петър Вълчев. Там в недрата на подсъзнанието присъстват авторовите ОБЕКТИ / ЕЛЕМЕНТИ или както той ги нарича МОСТРИ. Тези мостри сами по себе си служат като матрици, от които авторът създава градивните елементи, нужни за построяването на визуални произведения. Именно тези елементи Петър Вълчев иска да намери, извади и покаже наяве, но вече обективизирани във формата на фотография в концептуалния цикъл УЯЗВИМОСТ.
“Изключително силно ме вълнува генезиса на всичко - генезиса на природата. Повече генезиса, отколкото последствията му! Кое е първото?! —Това е причината да се впусна в търсене на моите лични архитипни елементи, които служат за моето изкуство. Впуснах се изключително интуитивно в проекта, защото знаех, че единственият начин да се докосна до моите мостри вдъхновение е да бъда не-мислещ и освободен от ежедневни парадигми и художествени норми и така да мога до някъде да прескоча бариерите на моето подсъзнание и да се докосна именно до генезиса на моята природа. До нейната уязвимост.”
Фотографският цикъл УЯЗВИМОСТ е провокация от автора към самия себе си! Петър Вълчев задава към себе си въпроса - кои са моите естествени и архитипни природни форми, които съществуват в мен и ме провокират да творя(създавам)? Именно това е и причината Петър Вълчев да започне работа по фотографският си цикъл УЯЗВИМОСТ, за да открие и дешифрира собствените си градивни парчета на личното си разбиране и усещане за ЧОВЕКА. Това усещане за човека е обосновано от персоналните елементи на вдъхновение и преживения опит, чрез които се сглобяват крайните формите на изкуството на автора. Именно това фотографско изследване с хуманитарен характер в основата си е и търсенето на закодираните авторови музи.
Освен ЧОВЕКА и ЧОВЕШКОТО автора изследва и ПРИРОДАТА. Така той поставя в центъра на работата си тезата за неразривна свързаност между човека и природата, тяхната взаимна пропускливост и тяхното отделяне.
Така ПРИРОДАТА, като хуманизирана и обективизирана е другия основен елемент, който излиза на яве от неосъзнатото на автора. Особен е фокусът на Петър Вълчев и наблюденията му върху ЧОВЕКА в съвременния свят и ПРИРОДАТА - къде и как съвременния човек се докосва до природата е една от основните наративни линии в УЯЗВИМОСТ.
Полетата на ГРАНИЦИТЕ на човека с човека; човека и природата;природата и човека и природата и природата са следващата по-важност тема, която автора изследва. Самият той съсредоточава вниманието си именно върху КОЖАТА, като основна граница и бариера на човека. Затова кожата сякаш обвива тези панорамни фотографии. Кожата - под форма на завеса, която завеса в същината си служи за бариера и да скрива вътре от вън. Функцията на кожата на човек е да предпазва, но въпреки това тя е крехка, уязвима, ранима и често изключително чуплива - не достатъчна да защити човека. Именно така много инстиктивен е и обекта ЗАВЕСА в света на автора. Завесата естествено придобива същите функции присъщи за човешката кожа. От тук следва, че завесата също е крехка, също е чуплива но и в същото време защитава. Завесата е граница между вътре и вън - границата между човека и природата, сякаш човека е предпоставен да бъде отделен от природата чрез тази тънка и уязвима обвивка наречена КОЖА.
За автора кожата е и много лична житейска тема, защото самият той дълги години живее с кожен проблем - псориазис. Тази диагноза, принуждава Петър Вълчев да се крие от света, изолирайки себе си от естествената му връзката с човека и природата, предпазвайки себе си от още по-голямо нараняване, защото хората страдащи от псориазис, притежават изключително крехка кожа, която и от най-малкото докосване бива наранена. Всеки, който има има псориазис автоматично спира или почти намалява своята свързаност с всичко, което го заобикаля, за да избегне нараняване. Така е и в случая на автора, затова в неговите творби - кожата се разглежда с изключително внимание.
“Спомня си, че когато започнах да страдам от псориазис беше истински ад. Всеки ден кожата ми се влошаваше все повече и повече, и аз не знаех какво да правя, сякаш самото тяло искаше да ми каже да се скрия. Но къде да се скрия?! Именно тогава започнах да работя по проекта УЯЗВИМОСТ, скривайки себе си от света в изолираното и защитено двуизмерно пространство на моето подсъзнание. Спомням си как тогава имах едно единствено условие в композициите на УЯЗВИМОСТ, да отсъства червения цвят. Сега вече разбирам защо. Защото всеки ден кожата ми беше възпалена и дори кървеше. Най-вероятно не съм искал цвета на кръвта да присъства в моите фотографски композиции.”
СЕКСА И СЕКСУАЛНОСТТА е следващата част от авторовото изследване. Чрез УЯЗВИМОСТ автора споделя своята бисексуалност, която е и един от основните катализатори на това фотографско изследване. За всеки творец, неговият ерос е от особено значение за построяването на артистично произведение. Във фотографиите на Петър Вълчев присъстват млади жени и мъже, които сякаш са се появили от приказка датираща от късното средновековие или ранния ренесанс. Образите стоят - запечатени в безкрайна композиция от момент изваден от хиляди моменти, именно свойство присъщо само на фотографията. Двойствеността на природата или нейната БИПОЛЯРНОСТ, е илюстрирана от постоянното противопоставяне на обектите в композициите. Не случайно тези обектите в произведенията са в началото и в края на повечето фотографии, присъствайки самотни. Те са сексуални, но и в същото време чисти и скрити - защитени от света.
Също така образите живеят в интимната среда и затворени зад една необятна завеса, която се простира от началото и стига чак до края на всяка една от фотографиите.
“Ако за момент си представим всяка една от тези фотографии по отделно, като безкрайни полета енергия в червения вакум на природата, можем да наблюдаваме, как самите композиции приличат на първичната частица енергия, която гравитира в нанопространството. Самите фотографии могат бъдат разглеждани, не само като безкрайна композиция от един човек и предмет, а и като редуващи се цикли или като сверична композиция на която началото на кадъра е нейият край.”
Именно така извадени от подсъзнанието тези частици енергия изпълват света на творческото несъзнаване на автора. Самият той си играе в УЯЗВИМОСТ с квантовите частиците на неговото подсъзнание.
САМОТАТА е следващия елемент, който ясно се вижда във фотографиите. Те присъстват в своя собствена и балансирана еко система, на която система единственото условие да функционира е защита. Защитата на самотата. Самите обекти изглеждат така сякаш крещят но без звук, не са чути. Гласа е спрян, затвоерен е, защитен е зад завесата и под кожата.
Самотата се крие именно там - под кожата, която отделя вътрешното от външното или интимното и поверителното от видимото. Но тук завесата предпазва, тя може да скрие всичко това, макар и да има функцията да очертава контура на скрития обект.
ПЛАСТМАСАТА е следващия важен елемент, който присъства вУЯЗВИМОСТ. Тя присъства под формата на предмети, които служат на и за поставяне на живата природа - под формата на саксии, вази, диспенсър за вода и най-вероятно скритите предмети зад завесите.
“От малък си спомням аромата на пластмасата и най-вече, когато отварях нова играчка, този миризма на “свежа” пласмаса и до днес стои в моето съзнание и събуждайки спомени и усещане за щастие и спокойствие. Изключително странно е, как миризмата на пластмаса може да предизвиква такива усещания. Спомням си, как детството ми изобилстваше от пластмасови обекти и тяхната миризма: куклите, конструкторите, количките, фигурките на супер герой, както и предметите от ежедневието на моето семейство, кутиите за храна, съдовете за салата, лъжиците, приборите и съдове за еднократна употреба, саксиите и вазите за цветя, дрехите, найлоновите торбички и др. Всичко това направено от пластмаса и заобикалящо моят свят… Едно от нещата, което сякаш се противеше на това бяха растенията, които обитаваха пластмасовите саксии. И по които саксии, ако се загледаш по-отблизо виждаш дори зеленикавата плесен, която се опитва да се свърже с пластмасата. Доказано е вече, че в организма ни присъстват нано частици пластмаса, не само природата се опитва да се свърже с пластмасата, но и пластмасата се опитва да се свърже с нея - с нас…”
Точно тук автора подсказва за нарушената вече граница между изкуственото във формата на пластмаса и истинското в образа на природата и човека. Макар и малки, нано частиците пластмаса в нашите тела показват и още нещо, началото на все по-силно навлизащата нова и логична реалност. Реалността на изкуствената форма придобиваща все по-силни очертания именно в образа на изкуствения интелект. Най-вероятно това е началото на една симбиоза между два елемента, които нямат нищо общо със себе си. Или пък имат?! Въпрос на време да разберем…
Ето така Петър Вълчев тръгва на това изследване - търсейки в собственото си естество от което произлиза импулса му да твори. Задавайки си въпроса, кои и какви са елементите вътре в мен, които ме карат да създавам?
А защо създаваме?
You may also like the following events from Arts & Therapy Institute Bulgaria:
Also check out other
Festivals in Sofia,
Entertainment events in Sofia,
Food & Drink events in Sofia.
|
