Поемата „Инок Ардън“ принадлежи на най-значителния поет на викторианска Англия Алфред лорд Тенисън (1809-1892). В нея се разказва за драматичната съдба на един корабокрушенец, прекарал дълги години на необитаем остров, смятан за загинал и все пак завърнал се у дома, само за да открие, че любимата жена и децата му са вече част от семейството на друг. За да не разруши чуждото щастие, той се оттегля, без да се обади на близките си, и умира в неизвестност. Саможертвата на един високо морален човек е темата на „Инок Ардън.“
Поемата е вдъхновена от истинска история, която Тенисън е чул от свой приятел. Тя става много популярна с вълнуващия си романтичен сюжет. На името на нейния герой е наречен принцип в англосаксонското законодателство, според който ако някой изчезне безследно за продължително време, той се обявява за мъртъв и съпругата му има право да встъпи в нов брак.
Германският композитор Рихард Щраус написва музика по тази поема и така създава рецитал за четец и пиано – произведение, изпълнено у нас с голям успех през 2013 г. от пианистката Павлина Доковска и актьора Валентин Ганев, който след 12 години отново изпълнява творбата, този път с пианистката Виктория Василенко. Поемата на Тенисън дава материал и за опера, няколко филма и произведения на изобразителното изкуство. Множат се и преводите й на различни езици.
У нас сред първите преводачи на творби на Тенисън са Иван Вазов и Пенчо Славейков.
Българският превод на „Инок Ардън “ е дело на Александър Шурбанов и е отличен със специалната награда на Съюза на преводачите за 2025 г.