„Записки на жената призрак“
монодрама за мецосопран и камерен ансамбъл
премиера
Георги Арнаудов – музика
Яна Букова – текст
Анна-Бинета Диуф (Германия) – мецосопран
Мартина Апостолова – актриса/четец
Алваро Колaо Леон (Чили) – саксофони
Матиас Гредлер (Австрия) – виолончело
Евгения Радославова – пиано
Мирослав Димов – ударни инструменти
Чарли Милов – ударни инструменти
Вилиана Вълчева – диригент
част от програмата на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“
Съвременната музика среща съвременната поезия на 02 юли 2025 г. от 19:00 ч. в камерна зала „България”, която ще се превърне в сцена на местопрестъпление. Една истинска криминална мистерия поставя под въпрос самото ни възприемане на реалността. Един женски глас разследва света в първо лице.
Какво научаваме от следите, които оставяме след себе си? Можем ли да се доверим на собствените си свидетелства? Виновни ли сме всички и знаем ли това?
Монодрамата на „Записки на жената призрак“ не разгадава мистерията, само я прави по-красива и по-страшна.
Тази година творбата ще бъде представена за първи път в София, а след това във Ванкувър и Виена. През 2026 г. ще бъде и първото представяне в залата на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим.
Премиерата на събитието е част от програмата на фестивала „Софийски музикални седмици“. Автори на „Записки на жената призрак“ са композиторът Георги Арнаудов и писателката Яна Букова. Спектакълът е международна копродукция с участието на изпълнители от четири държави: мецосопраното Ана Бинета Дюф от Германия, пианитската Евгения Радославова, чилийският саксофонист Алваро Колaо Леон, австрийският виолончелист Матиас Гредлер, Мирослав Димов и Чарли Милов на ударни инструменти и актрисата Мартина Апостолова. Диригентската палка ще бъде в ръцете на Вилиана Вълчева.
Произведението е музикална интерпретация на 15 поетични фрагмента от едноименния цикъл на Яна Букова, публикуван през 2024 г. от Ugly Duckling Presse, Ню Йорк в превод на английски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова.
„Записки на жената призрак“ излиза на български език през 2018 г. от издателство „Жанет 45“. Същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието Drapetomania. През 2019 г. „Записки на жената призрак“ печели Националната награда за поезия „Иван Николов“. Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и др., и включени в множество антологии.
Текстът е фокусиран върху теми като опасностите на утопията, механизмите на насилието, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Думите и музиката взаимно се захранват в резки интонации, афористични проблясъци, експлозивен ритъм и моменти на почти болезнена интимност. Монологът на героинята се разгръща в свидетелство на един трагично неотменим, екзистенциално заложен в човешката ситуация Actus reus („виновно действие“), при което всеки едновременно търпи и съ-участва в цялата агресия и жестокост, съществуваща в света.
Програма:
Михаел Гредлер - „Трио“ за саксофон, виолончело и пиано
(посветено на ансамбъл „Сапиаче“)
Флориан Льорнитцо - „Дни на гръмотевиците“ за алт саксофон
Георги Арнаудов - „Записки на жената призрак“
монодрама за женски глас и камерен ансамбъл
по текст на Яна Букова
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на Нов български университет, с подкрепата на Австрийски културен форум София и в сътрудничество със Софийска филхармония.
„Записки на жената призрак“ е част от програмата на фестивала „Софийски музикални седмици“.
Партньор на събитието е фондация „Прочети София“.
_________________________________________________
Повече за „Софийски музикални седмици“
_________________________________________________
Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ се открива за първи път на 24 май 1970 година.
Отстоявайки основната си цел – да представя пред българската публика най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо равнище – фестивалът получава международно признание с приемането му през 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет, в която членуват престижните фестивали от цяла Европа.
В „Софийски музикални седмици“ участват симфонични оркестри, като Виенската, Берлинската, Ленинградската филхармония, оперни театри и балетни трупи от Италия, Франция, Швеция, Великобритания и др. страни, диригенти от световна величина, знаменити инструменталисти и певци, световноизвестни камерни състави и много други. Българското присъствие е достойно защитено от Софийската филхармония, Софийската опера, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Симфоничия оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, извънстолични хорове и оркестри, изявени солисти-инструменталисти и певци.
--
