Човечеството брои времето от раждането на някоя велика личност - Христос, Мохамед и пр. Ние броим дните си откакто сме се появили на тоя свят. Но ако душата е вечна, неродена и неунищожима, ако няма начало и край, раждането не е нашето начало. Ние празнуваме смяната на тялото, празнуваме момента в който посрещаме света с нови очи. Но кое е нашето първоначално състояние? Откъде идваме? Кой е нашия първи дом?
Времето също не започва от раждането на някоя велика личност. То тече постоянно. Започва нов етап, нова ера. Реално светът продължава да остарява. Ние рестартираме броенето когато разберем, че времето е завършило своя цикъл, и сме се озовали отново на същото място, като на нова година, и тази смяна е свързана с голям шум. Забравяме вечността, изтриваме миналото, за да започнем на чисто, защото умът ни има нужда да рестартира.
Ако времето е вечен цикъл и няма начало и край, кой момент от историята трябва да приемем за начало? Идването на самия Господ на земята е най-значимото събитие в историята.. В Бхагавад Гита се казва, че …Аз карам света да се променя наобратно, т.е. да върви към своето начало.
Неговото идване се празнува като Нощта на Шива в Индия. Нощта е символ на тъмнината на невежеството, когато на края на цикъла, човечеството е забравило истинската си същност като душа и чувството за свързаност, братство между хората. Господ събира душите от различните религии и ги обединява в една броеница. Неговото разкриване на света е известно като Апокалипсис. Апокалипсис на гръцки значи разкриване.
В Бхагавад Гита неговата Гигантска форма с много усти изяжда хората. Интересно е, че на санскрит думата за време и смърт е една и съща. Кронос, който също се свързва с времето, също изяжда децата си. Докато младия бог не победи стария, докато не се роди новия бог, докато новия бог не надвие смъртта.
В Гита се казва: В началото всички същества се съдържат в Мен, аз ги излъчвам от себе си, за да изиграят своята роля, и на края на света ги прибирам обратно в Себе си. Това е идеята за митичното космическо яйце, от което се пръква света, златната утроба от писанията, богинята майка небе, свещената крава или корема на кита от приказките, където цари безвремие.
В традиционната индийска култура, началото на новият ден не се отчита в полунощ, а когато изгрее слънцето. Когато на хоризонта на света се появи зората на истината, червенината на знанието, когато личността която е силна, гореща и даваща светлина като слънцето се появи на света, може да се каже, че е започнал нов ден за човечеството.
Заповядайте на представянето на знанието на Духовния университет в Кампил, Индия! www.pbks.info
11.01.2026 от 16:00 ч.
ул. Лайош Кошут 24, център "Слънчева пътека"
за информация: 0893870288
Вход свободен
