Домовете на Вазови в София – разрушените и съхранените
📍 Начална точка: пл. „Света Неделя“
📖 Автор и водещ: Катя Зографова
Вход свободен // без предварително записване
⇉ Цялата програма на „Литературни маршрути“ през юли може да видите тук:
https://literarywalks.org/summer-2025/
⇾ За Литературния маршрут с авторка и водеща Катя Зографова ⇽
Разходката е посветена на 175-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература и 130-годишнината от построяването на неговия софийски дом, днес мемориален музей. Ако за местата, които обитава Иван Вазов пише още проф. Иван Шишманов, то за пръв път ще обходим и другите важни адреси на братя и сестри Вазови, някои от които архитектурни образци. Сведения за тях са почерпени от новоразчетените архиви на Вазовите потомки Вера и Бинка Вазови, в процеса на работа по документалното изследване „Нови хроники на Вазовия род“ на Катя Зографова.
Началната точка на разходката е пл. „Света Неделя“ – първият постоянен софийски адрес на Иван Вазов на „Витоша“ № 1 (днес № 6), където след завръщането му от емиграция през 1889 г. в паянтовата „полуразрушена“ къща на един от първите софийски кметове Х. Пешев, е завършен романът „Под игото“. След женитбата си за Атина Болярска през 1890 Вазови се премества на ул. „Солунска“ № 47 в дома на издателя Ив. Касъров, а след разрива със съпругата му – на „Солунска“ 40, в дома на Атанас Илиев. Следващата квартира на писателя е на „Гурко“ 17, собственост на Астарджиев, където той живее, докато се строи домът на ул. „Вълкович“, днешна „Иван Вазов“. В собствен дом той и семейството му заживяват точно преди 130 години! Вазови винаги са в близост, дори заедност, в прословутата си Задруга. След като чичо им Кирко (брат на Минчо Вазов) завещава на племенниците си обширния терен около днешния музей, след Освобождението там се оформя цял Вазов парцел.
Литературният маршрути на Катя Зографова ще ни разведе из много по-малко познатите домове на Въла Вазова, Георги Вазов, Вера Вазова и Кирил Гривек, Иван Пачев, син на по-голямата от сестри Вазови – Анна.
Разходката ще завърши с красивата запазена къща на Вазови – двуетажният дом с ателие на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова и техните три дъщери: Елка, Бинка и Анна (Нюси). Този дом днес е самотно островче от стара София посред кооперациите на ул. „Хан Крум“. В него е кипял интензивен културен живот (Елисавета Консулова-Вазова е рисувала ефирните си платна, Бинка Вазова е създавала графичните си образи, тук е редакцията на издаваното от тях списание за дома, тук са се провеждали и семейни празници, и веселите „празници на ателието“, на които в приятелски кръг са се събирали да свирят, пеят и пият художниците Ал. Божинов, Б. Денев, Н. Танев, К. Щъркелов). Ценни данни за живота на невероятния дом черпим от архива на Бинка Вазова в ДАА и от книгата България от първо лице: Мари Айхорн в София 1924 - 1925 г. на Юлияна Рот и Петър Стоянович, 2022.
━ Катя Зографова ━
⇾ За авторката на Литературния маршрут ⇽
Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ. Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 19 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. В момента работи върху 20-та си книга - „Вселената ВАЗОВ“, продължение на „Хроники на Вазовия род“. Носителка е на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г. Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др. През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“.
За седма година фондация „Прочети София“ организира едно от най-важните си събития - „Литературни маршрути“, което вече традиционно започва през пролетта и завършва през есента. И тази година ни очакват 12 напълно нови градски литературни исторически разкази, чиито автори ще бъдат поети, писатели, литературни историци, изследователи и журналисти.
⇾ За Литературните маршрути ⇽
„Литературните маршрути“ са градски разходки, които съчетават по интересен и задълбочен начин литературната история, непознати факти за български писатели и поети и променят перспективата към града, наблюдавайки го изрично като литературна територия. „Литературните маршрути“ са истории, разказани от писатели и поети, теоретици и литературни историци. Всяка година маршрутите са нови, в тях участват различни водещи и всеки от тях подготвя изцяло авторско трасе, което насочва вниманието на публиката в различни литературни посоки.
-------------------------------------
„Литературни маршрути“ се реализират с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“.
You may also like the following events from Литературни маршрути / Literary Walks:
