Поводът за написването на „Моят любовен август. Едно пътуване до ръба на живота“ е тъжен – свързан е с тревожната статистика, според която всеки ден едно дете в България прави опит за самоубийство и 5% от тези опити завършват с трагичен край. Случаите сред подрастващите на желан травматизъм, на дрога и всякакви други начини на бягство от живота тук и сега нарастват лавинообразно, но ние като че ли упорито избягваме въпроса защо децата ни не харесват живота си, защо бягат от него? Романът на Неда Антонова по един неповторим и завладяващ начин търси отговора на този въпрос и извиква размисъл върху предизвикателството да запазим така важното доверие в отношенията си със своите деца; да направим така, че те да ни доверяват своите въпроси за влюбването, успеха, доверието, смъртта и всичко онова, което ги терзае, а ние да можем да им дадем упованието, което крепи ума и дава криле на красивите ни човешки стремления.
Добрите книги имат своите значими послания. Голямото послание на „Моят любовен август“ изрича главната героиня на романа Миа: „Животът е един за всички, но не за всички е еднакъв. Всеки човек има своя лична причина да бъде жив. Важното е навреме да проумееш причината си и да я следваш с вяра и с отговорност към своята собствена роля на Земята…“
Неда Антонова е автор на няколко стихосбирки и пиеси, на повече от двадесет романа и на есеистичната книга „Пепел от мислеща тръстика“. Прозата ѝ в голямата си част е сюжетно свързана със събития от българската история, но след „Царица Елеонора Българска“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“, „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“, „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“, „Елегия. Когато баща ти е цар“ и много други, Неда Антонова пише последните си два романа – „Плодовете зреят нощем“ и „Моят любовен август“, с които изгражда своеобразен творчески мост към съвремието ни и неговите големи теми. Написаното от нея заслужено се радва на особен интерес и е основание писателката да е приемана от читателите си като будител и мъдрец на своето време, основание и за множеството награди, с които е удостоена у нас и в чужбина. Впечатляващо е, че тя е единствената жена, носител на литературната награда „Златен меч", а нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език.
