ИЗЛОЖБА "ЕМИЛ СТОЙЧЕВ. ЧАСТНА КОЛЕКЦИЯ"

Градската художествена изложба чества Емил Стойчев с голяма негова изложба

Сред известните български художници с юбилейни или кръгли годишнини през 2025 г. се откроява името на Емил Стойчев. Неговата артистична кариера е на върха си в периода между 70-те и 90-те години на ** век, при това както у нас, така и в чужбина. Продължава да се радва на признанието на ценители и критика и в новия век. В творческия път на художника има продължителен и продуктивен френски етап - през последните три десетилетия живее и работи в Париж и в София.
След току-що завършилите две значими изложби с негови творби (в Националната художествена академия и в Софийска градска художествена галерия) заинтригуваната публика ще има възможност да види още една впечатляваща селекция на живописни платна от именития автор, направена от Красимир Линков – изкуствовед и директор на Градска художествена галерия – Пловдив. По-голямата част от картините ще се покажат за първи път и ценителите ще видят една различна изложба, която не повтаря предишните.
На 18 юни от 18 часа в Зала „2019“ (ул. „Гладстон“ 32) ще се открие изложбата „Емил Стойчев. Частна колекция“, която ще продължи до 18 юли. Тя се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и е част от нейния Културен календар.

Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 г. в София. Тай е Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия – София. Член е на Съюза на българските художници. Член е на Съюза на френските художници. Членува в Японската академия „Ника кай“ от 1985 г.
Носител е на Наградата на София за живопис (1967); Награда на журито, Кан Сюр Мер, Франция (1971); Гранд при на биенале, Полша (1975); Награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985); Златен медал на биенале, Токио (1985); Втора награда за портрет, Родом, Полша (1987) Златен „Езоп“ (1989); Орден „Стара планина“ първа степен (2003); Орден „Кирил и Методий“ с огърлие (2010); Награда „Захари Зограф“ (2010); Отличие „Златно перо“ (2025).
„Моите картини не са „интересни“, те са направо заковаващи вниманието“ – заявява в телевизионно интервю художникът в своеобразния си стил на ръба на сериозното, ироничното и автоироничното. И подчертава веднага след това своята голяма самовзискателност: „моето постоянно желание винаги е да започна картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, ако мога да отида и зад платното, бих отишъл.“ И често го прави – рисува и на гърба на своите произведения.
Изкуствоведът Иво Милев – задълбочен изследовател на творчеството му, подчертава: „Емил Стойчев участва във всички значими преходи и обрати в образния език от втората половина на ХХ век. Той излага за пръв път през 1961 г. на първата Младежка обща художествена изложба, а първата си самостоятелна изложба прави през 1965 г… Градски човек, Емил Стойчев започва творческия си път с природни и индустриални пейзажи, които са живописвани така, че веднага правят впечатление и то на критици с усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов, Богомил Райнов…
…Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено интериорно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му. Картината се превръща в смислово поле, а психологизмът е от изключително значение.“
В творбите си артистът кодира жестове и послания, които са трудни за разгадаване, провокира интелектуална игра със зрителя. И сякаш не държи непременно да бъде разбран. Но държи да е честен в онова, което прави:
„Не мога да си позволя да излъжа себе си. Картината – това съм аз.
Това е моята най-съществена част от пребиваването ми на тая земя.“