Убежна точка. Онова място в пространството (и времето?) в което всички линии се пресичат. Дали е източник, начало, или е развръзка? Има ли разлика?
Кои са убежните точки в живота ни, в които всичко се среща, събира, за да бъде перспективата истинна, а светът ни да не се разпадне?
Кои са убежищата вътре в нас, в които се приютяваме, когато реалността започне да се огъва? Как изглеждат?
Там вероятно цветовете са сурови, въздухът се диша, а пространството се увива около теб като сумрак в лятна вечер. Може би има нещо от великото изумление на детството. И много, много светлина.
Убежищни точки. Не можеш да ги видиш, но знаеш че са там, в периферията на окото, в дълбокото на сънищата, в разсичащия отблясък на отразената от прозореца светлина.
Понякога има и думи, но само като отглас, дочут от съседната стая.
Тази изложба е преди всичко споделяне. На вътрешните убежища, на убежните и убежищни точки, които удържат перспективата цяла.
...............
Тошка Иванова е психодрама терапевт и автор на книги. Понякога образите в ума й изпреварват думите и тогава рисува.
Изборът на фазер за основа на акрилните картини не е случаен.
Първите си опити с рисуване прави в малкото ателие на баща си, старозагорският художник Панчо Иванов, на материала, който е най-достъпен през осемдесетте - фазера. Има опит с маслени бои, акварел, графична рисунка и смесена техника върху стъкло.
Откриване на 14.07 в 18.30 часа
В останалите дни работното време е между 15 и 19 часа.
Заповядайте!
