Психологическите "матрици", в които живеем

Ще спра да го правя! От утре...

Ще се променя!
От понеделник. От Нова година...
Когато...

Само да имам човек до себе си,
"х" количество пари. Собствен дом. Кола. Тази или онази работа.
Друг шеф, който най-накрая да оцени труда ми...и тогава...

Отлагаме.

Самосаботираме се.

Все нещо не ни е достатъчно за да започнем.

Търсим мотивация отвън.

Записваме курс след курс. Трупаме сертификати. Дипломи.

Чакаме някой специалист да ни даде "вълшебното" хапче, техника, метод.
Някаква нов инструмент, който да превърне живота ни от тиква в каляска.

Чакаме принцът/ принцесата.
Да дойде и да ни "спаси".
Да ни измъкне от собствената ни "защитена кула" от недоверие, страхове и неуверености.

Изричаме думата "трябва" десетки, стотици пъти на ден.
Чувстваме се пленници на една проста 6-буквена дума. ТРЯБВА!

А всъщност се оказваме затворници на собствените си мисловни карти за правилно и грешно, позволено и забранено.
На черно-белите базови вярвания за себе си, другите и света.
Възприели сме ги някъде там в годините за своя истина.
И през тях гледаме и пречупване своята субективна действителност.

Все някой друг ни е виновен!

Нещо все не ни достига!

Гладни сме!

И гладът ни не може да бъде заситен!
Сякаш наливаме още и още, като в една черна дупка.
Която иска!
Още храна, коли, лъскави придобивки, опиати.
Още дипломи, статус, власт, контрол.

Още безсмислие...

Каня ви на една психотерапевтична група, в която заедно да изследваме темата, кое е онова, което ни спира да се задвижим в посока на живота, който искаме за себе си!

Ще се потопим в темата:

✓ Какво ни кара да отлагаме?

✓ Как и кога се самосаботираме?

✓ Зрители или актьори сме в живота си?

✓ Какво ни държи в порочния кръг на параграф 22?

Да се гмурнем заедно в "заешката дупка" от Алиса и да изследваме какво има отвъд заучените модели.

През тези три часа бих искала да ви поканя заедно да отидем отвъд удобните роли и маски.

Поне за малко да свалим тежките си защитни брони на така "трябва", как изглеждам и какво ще си кажат другите за мен?

Да се потопим в преживяванията си отвъд думите и рационализациите на ума.

Отвъд "малките разговори" пропити с празнословие, запълващо неловката тишина.

Там, където думите не достигат, ще притихнем и ще оставим сърцето да говори.

Кога: 03.11.2025г. от 19.30ч - 22.30ч

Къде: гр. София, бул. Янко Сакъзов 1 , ет. 2 пространство: БезКрайности

Регистрация чрез обаждане или съобщение по viber или messеnger: 0882592069

Обмен: дарение
____________________________________

За мен:
Казвам се Валентина Костова.
Магистър психолог и специализант в школата по Естествена психотерапия.
За себе си мога да кажа, че съм търсещ човек 🙂.
Обичам да експериментирам с нови неща.
Да изследвам и откривам взаимовръзките между всичко около себе си.
Между света в мен и всичко заобикалящо ме.
Да преоткривам новото в старото, познатото в непознатото.
За мен, хората са едни необятни вселени и дълбоко вярвам, че през взаимоотношенията си, ние преоткриваме, разгръщаме и разширяваме себе си.