ЕВГЕНИЯ ПАНЧОВА
1963 - родена в гр. Пазарджик
1982 - завършва ССХУИИ „Цанко Лавренов“ – гр. Пловдив
1991 - член на СБХ
Международни изложби:
Рим, Мадрид, Барселона, Флоренция, Палермо, Frederik Svaerk - Дания
2012 - 2019 – Изложби и проекти на галерия „Резонанс“ - гр. Пловдив
Индивидуални изложби:
Пловдив - Градска Художествена Галерия; Къща Стамболян; Галерия за Мексиканско Изкуство, Есенни изложби – 1993 г.; Галерия „Ромфея“; Галерия „Арт Спектър“; Галерия „Адамс“
Пазарджик - Градска Художествена Галерия „Станислав Доспевски“; Галерия „Боев“; Зала „Маестро Георги Атанасов“; Творчески експеримент „Домът е там, където сме“ .
София - Галерия „Акцент“
Епес, Швейцария - Галерия „La Vinerone“
Ханя, Остров Крит - Галерия „Омма“
Перущица - „Даново училище“
Варна – Галерия „Анти“
Награди:
„Bottichely Price“ – Биенале Палермо, Италия
Награди на СБХ – Представителство - Пазарджик
Награди „Ротари Клуб“ - Пазарджик
Награда за цялостно творчество на Дружеството на Пазарджишките Художници
Награда на името на Sofonisba Anguissola - Woman’s Essence Show, Мадрид
Награди на годишни изложби на Дружеството на Пазарджишките Художници
Дипломи за добро представяне на „Биенале на малките форми“ - гр. Плевен и на Десетия Панаир на Изкуствата „Импресия“ - гр. Пловдив и др.
Нейни творби са собственост на частни галерии и частни колекционери в България, Швейцария, Германия, Франция, Гърция и др.
Евгения Панчова е и един напълно отдаден на изкуството си човек, превърнал живота и живописта в едно щастливо цяло. На пръв поглед струва ни се, че художничката се вълнува от глобални , мащабни , универсални неща. В творбите и винаги една загадъчна недоизказаност и тайнственост засилва усещането за дълбочина, дори космичност. В голяма част от картините и доминира бялото, богато моделирано, живо и вибриращо огромно празно пространство. Бялото в пространството на творбите е не само любим цвят и изразно средство, но образ на духа, светлината и чистотата, които художничката вечно търси. Пространството в картините и е за движение, за промяна, за летене. Летящи фигури, срещащи се човешки глави сякаш са мигновени, нереални видения. Главите не са портрети, това са светове, планети, гравитиращи една към друга, търсещи се, отблъскващи се. Движението е представено и с по – абстрактни средства – с вкарване на потоци светлина, с мощно движение на четката. Занимавайки се с временното, мигновеното, нетрайното художничката неуловимо вплита в творбите си и времето - времето, което изтича, което ни се изплъзва или, което предстои. Въпреки, че е един свободен и необременен дух Евгения Панчова сякаш е скроена класично. Всичко в творбите и е дълбоко мотивирано и движено от интерес към човека и човешкото битие, към живота и неговата красива и жестока магия. Нещо повече – космичността, мащабността в творбите, за която говорих присъства паралелно с дребните, познати, често подминавани детайли от човешкия бит. С огромно любопитство художничката търси, наблюдава, изследва тези детайли, рови се в отминало време и живот. Преоткрити и преобразени тези вече ненужни и отдавна нефункциониращи предмети са събудени за друг живот вече като част от вълнуваща картина, пластика, инсталация или просто само като акцент или топло човешко присъствие, а работи, като някои от пластиките, например са изцяло осмислени от тях. Така и отсъствайки физически в някои творби, човека сякаш присъства по - пълноценно а класичността, с която е натоварена човешката фигура е заменена с едно косвено, но сякаш по – истинско и богато представяне на човешкото. Евгения се вглежда във всичко около себе си , търсейки красивото, странното, причудливото. Преобразувйки ги с живописни средства, тя подчертава и прави видими и за нас цялата им красота и неповторима структура. Разбираме, че творческия процес, сътворяването като действие, като игра, боравенето с материалите и обектите е от не по – малко значение за художника отколкото преследването и търсенето на крайния резултат. Търсейки, преоткривайки, показвайки красивото и човешкото тя изпитва тревога и загриженост за нето – ярките сигнално цветни акценти, деликатните деформации, тревожните състояния. Както стана ясно Евгения Панчова свободно, без комплекси работи не само в сферата на живописта и картината. Много от живописните и търсения се реализират върху свободно стоящи форми, които тя нарича пластики. Това са скулптури, където наред с формата и пластичния детайл цвета, цветния акцент са основно изразно средство. С по-чисто решената обща форма и силует тя показва важна страна на таланта си – да казва повече с по – пестеливи средства.
Проф. Стефан Лютаков
