В НЧ "Възраждане 1983", Старинен Пловдив - Красимир Йорданов с "Томче лирика"

В стиховете на Краси Йорданов има някаква закачлива непредвидимост. Приятното му и заразително чувство за хумор променя усещането за необратимост и при най-тъжните лирически изповеди. Откровен, винаги усмихнат и готов да запее, той прикотква думите, давайки им свобода, но същевременно деликатно и мъдро оформя с тях своите послания. Те възхваляват, тихо страдат и шумно отричат всяко клише или тривиалност. Оригинална, свежа и непринудена, неговата поезия се излива песенно, стоплящо и разтапящо, така че дълго се помни и дори тананика. Защото освен, че умее да рисува с думи, той я насища с мелодичност и вътрешен ритъм.

Ваня Маркова - галерия "Арт Маркони"

Томче лирика – скромно и талантливо заглавие, от сорта „нищо по-малко и нищо повече“. Но ти разбирай, скъпи читателю – томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му – ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ръба на избора и на последствията му, на ръба на любовта и опроверженията ѝ. И с една задължителна и спасителна ирония, която ще те принуди да си „тананикаш“ и най-болезнените думички и така ще те... обезболи. Оксиморон, но верен – обезболяваща поезия! Красимир Йорданов владее това чудо – да четеш, докато „тиха вулканичност те обземе“.

Камелия Кондова, редактор