Театрална работилница „Сфумато“ се включва в Нощта на театрите с представленията „О, щастливи дни“ и „Биологичен отпадък“.
Две заклещени жени – едната в земята, а другата в боклукчийски контейнер, се борят с битието си, общувайки си с любимия си или с непозната жена по телефона.
Уини от „О, щастливи дни“ е най-известната героиня от пиеса на Самюъл Бекет. Зарита до кръста в първото действие на пиесата и до врата във второто, тя живее в своя безкраен „щастлив“ ден. Компания ѝ прави почти невидимият Уили.
Първолетка от „Биологичен отпадък“ на Петър Маринков е една бекетианска клошарка, която се оказва заклещена в контейнер за боклук. Сякаш невидима за околните, тя опитва какви ли не стратегии, за да се измъкне.
📱 Билети можете да откриете тук: shorturl.at/jkToX
☎️ Или да ги запазите на този телефон: (02) 943 38 90
*** Информация за двете представления можете да видите долу. ***
-- -- --
💥О, ЩАСТЛИВИ ДНИ
от Самюъл Бекет
🗒Превод: Антония Парчева
✏️Режисьор: Маргарита Младенова
🎨Сценография и костюми: Никола Тороманов
🎵Композитор: Христо Намлиев
📸Фотограф: Яна Лозева
🎭Участват: Светлана Янчева, Рашко Младенов
...А ДЕНЯТ НЕ СВЪРШВА...
Всички високи сънища на театъра на ** век – от копнежа по „разрушаване на привидностите“ на Антонен Арто през „тоталния театър“ на Питър Брук до „играта с реалностите като подривна дейност“ на Хайнер Мюлер – са въплътени, случени в драматургията на Самюъл Бекет. Неговите поетични „театрални машини“ – едновременно човеци и паднали ангели, заклещени в своите битийни капани – заровени в земята; живеещи в кофи за боклук или в цилиндри – са реплика на мъчениците от Дантевия „ад“. Само че наказани без грях. Наказани да живеят.
Театърът на Бекет може да се нарече жесток театър, театър на неизбежното. Театър за губещия човек, „захвърлен“ в битието, обречен на „вечното днес“.
Човекът, взет в неговата чиста идентичност с въпросите без отговор, възпаленото съзнание, безсилно да развърже неразрешимите възли между отиващия си живот и всепроникващата смърт. Нещата и нищото.
Устата като полудяла, езикът като отклик на абсурдното човешко битие, натрошен от паузи, през които се провижда – какво?!
Болката като modus vivendi; като спасение от празнотата. Другият като единствена опора.
Сред галерията Бекетови клоуни – особено място заемат двамата „щастливци“ – Уини и Уили.
Подобно вселенската душа от Чеховата „Чайка“ Уини не знае „коя е и какво я чака“, но е побрала „целия живот, целия живот, целия живот“ и носи тежката му благословия като чудо, пред което е отговорна. Като препълнена скъпоценна чаша, от която не бива да се прахоса нито капка. Няма хленч, няма ропот.
Има надежда в скрития смисъл на това точно ти – да си жив. Защото „можеше да е вечния студ“, да те няма.
През нейното храбро „винаги нещо остава“ просветва великата жал на Бекет към анонимното човешко същество и удивлението му пред онова, което ни „помага да живеем с раните си“. Въпреки всичко. Досега.
Маргарита Младенова
-- -- --
💥БИОЛОГИЧЕН ОТПАДЪК
(Моноспектакъл)
📌Автор: Петър Маринков
✏️Режисьор: Бюрхан Керим
🎨Сценография и костюми: Ивайло Николов
🎼Композитор: Христо Намлиев
📷Андрей Иванов
🗑В ролята на „Първолетка Гламавата“: Кети Райкова
⭐️Сътрудник: Боян Алексиев
В контейнер за боклук, на границата между комичното и трагичното, една жена води разговори с невидими събеседници, телефонни гласове, себе си. Първолетка, по прякор Гламавата, е клошарка, но същевременно интелектуалка, поетеса, философ, а може и да танцува. Парадоксална, като героиня от филм на Фелини.
„Биологичен отпадък“ е разказ за онези, които не забелязваме. За хората, които наричаме невидими. За човека, който отказва да бъде изтрит. За света, в който хората се сортират – не по стойност, а по необходимост. Свят, който изхвърля тези, които не може да употреби. За контейнера като утроба и гроб.
Гротеската на Петър Маринков оголва болезнената истина за маргинализацията и обезличаването на човека в съвременното общество. Превръща сцената в арена за сблъсък между социалната периферия и вътрешния свят, в който въображението е единствената защита срещу разрухата. Колко струва човешкият живот, когато вече няма кой да го види? В своето самоиронично говорене Гламавата разкрива не само себе си, но и нас – обществото, което съди, изхвърля и се отвръща.
Когато биологичният отпадък се изправи и поиска отговори... Възможно ли е да излезеш от контейнера, или той е просто друга сцена...
Бюрхан Керим
You may also like the following events from Театрална работилница "Сфумато":
