На 5 февруари сцената на зала „България“ ще постави саксофона в центъра на музикалното внимание. Солист е Марко Дзомба, един от ярките представители на съвременната саксофонна школа, а пултът е поверен на Григор Паликаров.
Програмата проследява необичаен, но логичен драматургичен път – от кинематографичната енергия на Джон Уилямс, през класическата елегантност на Глазунов, до монументалния исторически размах на Шостакович.
Концертът започва с „Escapades“ за алт саксофон и оркестър от Джон Уилямс – произведение, създадено през 2002 г. по музиката към филма Catch Me If You Can. В този концертен вариант Уилямс превръща саксофона в разказвач: джазов, гъвкав, с леко ироничен блясък, който носи атмосферата на 60-те години и характерния за композитора кинематографичен стил.
Следва Концертът за алт саксофон и оркестър в ми бемол мажор, оп.109 от Александър Глазунов – шедьовър на репертоара за инструмента. Написан през 1934 г., това е едно от първите големи концертни произведения за този инструмент, в което Глазунов съчетава класическа форма, лиризъм и изключителна мелодична щедрост. Солистът води непрекъснат музикален поток – плавен, вокален и изненадващо интимен.
Втората част на вечерта е посветена на Симфония №12 в ре минор, оп.112 от Дмитрий Шостакович, известна и като „1917“. Създадена в началото на 60-те години, симфонията е монументална музикална фреска, посветена на Октомврийската революция. Ритмичната острота, драматичното напрежение и характерната за Шостакович двусмислена патетика превръщат творбата в мощен финал на програмата.
Една вечер, в която саксофонът сменя роли – разказвач, лирик и герой – а оркестърът чертае широк исторически и стилов контекст.
You may also like the following events from Софийска филхармония / Sofia Philharmonic:
